Ето малко история за българското училище
Първите училища в България са основани през ІХ век от княз Борис с пристигането на учениците на Кирил и Методий — това са Преславската и Охридската книжовни школи. Тяхната цел е била обучаването на българските духовници в грамотност с новата азбука. В Охрид св. Климент е преподавал и редица други знания.
В историята ни важна роля имат и килийните училища, които през Възраждането се обособяват към българските църкви и манастири.
След килийните училища се появяват и елинските светски училища, а след тях и елино-българските училища, като преходен етап към светското новобългарско училище.Други училища са били взаимните. В тези училища учителят преподавал на по-напредналите ученици, те от своя страна предавали знанията си на другите, които преподавали на следващите. Взаимоучителната метода е въведена от Константин Фотинов с основаването в Смирна през 1828 г. на елино-българско училище. След взаимоучителните училища се появяват и класните училища.През 18 и  особено през 19 в. много хора пращат децата си да учат в гръцки училища, които са въвели светската форма на обучение. Такива училища има в Атина, Цариград, Янина, Букурещ. В Цариград са учили Сава Доброплодни, Иван Богоров, Георги Раковски, Алеко Богориди, Гаврил Кръстевич. В Янина - Константин и Димитър Миладинови. В Букурещ - Стефан Богориди, Никола Пиколо, Петър Берон и др.
В началото на ХІХ в. гръцки училища се появяват и в българските земи. Такива има в Сяр, Анхиало, Созопол, Варна и др. Такива училища основават и някои богати българи.В тях се преподава светска наука, но на гръцки.
По същото време много българи продължават образованието си в западните държави: в Мюнхен е завършил Петър Берон, в Париж – Александър Екзарх, Гаврил Кръстевич. В Италия – Иван Селимински, Стоян Чомаков, Никола Пиколо.
В началото на ХІХ в. започват да се появяват първите елино-български училища. В тях се цели придобиване на светски знания и изучаването на гръцки език, но и преподаване на български език. През 1815 г. Емануил Васкидович открива в Свищов първото елино-българско училище. Той преподава на гръцки и черковнославянски. През 30-те на ХІХ в. в училището идва Христаки Павлович и гръцкият отстъпва на заден план и обучението върви почти изцяло на български. Такива има още в Котел, Сливен, и Карлово, където учат Г.С. Раковски, Г. Кръстевич, Ботьо Петков, Евлоги Георгиев.
С помощта на богати търговци от Одрин и Букурещ се стига до откриването на първото взаимно училище – Габровското. Идеята за това принадлежи на Васил Априлов, с  подкрепата на букурещките търговци братя Мустакови и Иван хаджи Бакалоглу. През 1832-1833 г. е построено ново училище в Габрово, но даскал Алексий продължава да преподава по традиционния за килийните училища начин. Поради това Априлов го сменя с Неофит Рилски. Той започва да преподава по взаимната метода. На 2 януари 1835 г. Габровското взаимно училище е открито тържествено.
До Кримската война класни училища се откриват в Пловдив, Габрово, Тървово, Русе, Шумен, Стара Загора. Важна  роля между тези училища има откритото през 1850 г. класно училище в Пловдив, което за пръв път в страната чества деня на св. св. Кирил и Методий – 11 май 1851 г. Класните училища се различават от взаимните по това, че се прибавят още два – три класа, в които се преподават редица науки: счетоводство, алгебра, физика, химия, ботаника и т.н.
След Кримската война се откриват и първите гимназии. През 1859 г. е открита гимназия в град Болград. Наскоро след това Пловдивското класно училище прераства в гимназия. През 1872 г. са положени основите на Априловската гимназия в Габрово.