Факт ON/OFF
Земетресения
Земетресението е природно явление, породено от внезапното и бързо разрушаване на част от земната...
Търсачка
|
Факт ON/OFF
|
|
Земетресението е природно явление, породено от внезапното и бързо разрушаване на част от земната кора. Съпроводено е с появата на сеизмични вълни, пораждащи трептения в земните пластове и повърхност. Настъпва като следствие от натрупване на напрежение и деформации в земната кора. Областта на разрушенията се нарича огнище на земетресението. Началната точка, намираща се под земята в огнището, се нарича хипоцентър. Проекцията на хипоцентъра на земната повърхност се нарича епицентър. Земетресенията се изучават от сеизмологията.
По своя произход земетресенията се делят на тектонски и вулканични. По дълбочина на хипоцентъра се делят на плитки (до 100 км), междинни (100-300 км) и дълбоки земетресения (300-700 км). Най разрушителни са плитките тектонски земетресения.
България е с висока сеизмична активност - 97 на сто от територията й е застрашена от сеизмични въздействия. Големи земетресения по българските земи е имало през I, IХ, ХVI, ХVII, ХVIII и началото на ХХ век.
Най разрушителното е на 18 септември 1858 г. в София. Според историческите източници то е с магнитуд около 9-а степен по Рихтер.
Системни наблюдения на земетресенията в България започват през 1892 г., когато е основана Сеизмологичната служба към Централната метеорологична станция (ЦМС) в София. Регистрирането с уреди на земетресенията датира от 1905 г., когато е монтиран сеизмограф, тип "Омори-Буш" в ЦМС. Само за първите 30 години на ХХ век в България е имало 11 земетресения с магнитуд над 6.
- 31 март 1901 г. - Шабла и Калиакра - две земетресения с магнитуд 7,2 и 7,1 по Рихтер.
- 4 април 1904 г. - долината на р. Струма - две земетресения с магнитуд 7,1 и 7,8 по Рихтер. Земетресението е най-силното в Европа за последните 150 години. Загиват повече от 200 души, разрушенията и щетите са огромни.
- 8 октомври 1905 - Струма - магнитуд 6,4 по Рихтер, 1908 г. - Велико Търново и Горна Оряховица - магнитуд 7,0 по Рихтер, 15 февруари 1909 г. - Ямбол - магнитуд 5,9 по Рихтер, 14 април 1909 г. - Горна Оряховица - магнитуд 7,0 по Рихтер, 14 юни 1913 г. - Горна Оряховица - магнитуд 7,0 по Рихтер, 18 октомври 1917 г. - София - магнитуд 5,3 по Рихтер.
- 14 април 1928 г. - Чирпан - магнитуд 6,9 по Рихтер. Разрушени са почти всички сгради в Чирпан и Борисовград (дн. Първомай). Седем хиляди семейства остават без покрив, деформирани са жп линии, изменен е дебитът на кладенците и изворите - за известно време изчезва Меричлерският минерален извор.
- 18 и 25 април 1928 г.- Поповица и Гълъбово, Пловдивско - магнитуд 7,0 и 5,6 по Рихтер. Двете земетресения засягат една седма от територията на България с над 400 хил. души население. Една трета от Пловдив е разрушен. Загиват към 120 души, над 1000 са ранени. Пострадали са над 240 села.
- 1942 г. - Разград - магнитуд 7,0 по Рихтер. Има масови разрушения, загиват 102 души.
- 30 юни 1956 - Шабла - магнитуд 5,5 по Рихтер.
- 3 ноември 1977 - Велинград - магнитуд 5,3 по Рихтер.
- 28 февруари и 7 декември 1986 - Стражица и Попово- магнитуд 5,1 и 5,7 по Рихтер. При второто земетресение загиват трима и са ранени 80 души, 80 на сто от жилищата в Стражица стават необитаеми.
- 13 август 2001 г. - Ямбол и околните селища - магнитуд 4,3 по Рихтер. Това е вторият трус за района (на 9 август е с магнитуд 3,5 по Рихтер).
- 5 април 2002 г. - На територията на страната са регистрирани три последователни земетресения в два епицентъра. Първото е в 16.14 ч. с епицентър на около 130 км. югоизточно от София, между Пловдив и Асеновград и магнитуд около 4 степен по скалата на Рихтер. Усетено е по-силно на територията на област Пловдив и по-слабо в Кърджали, Смолян, Хасково и Пазарджик. В 17.22 ч. в същия район е регистрирано второ земетресение с магнитуд около 3,1 по скалата на Рихтер, което е усетено в района на област Пловдив. Третото земетресение е било в 16.20 ч. с епицентър на около 110 км. южно от София и с магнитуд около 3 степен по скалата на Рихтер. Усетено е на територията на Югозападна България.
- 29 април 2002 г. - земетресение с магнитуд 4,0 по скалата на Рихтер с епицентър на 140 км югозападно от София в района на Кюстендил. 18 декември 2003 г. В 1.15 ч. е регистрирано земетресение с епицентър на около 320 км. североизточно от София с магнитуд около 4,4 по скалата на Рихтер е усетено в района на Шумен, Провадия и Варна. Има данни за нанесени материални щети. Най-силно засегнати от земетресението са селата Манастир, Житница, Староселец, Петров дол, както и градовете Провадия и Девня. Пострадалите са настанени в общински и в обществени сгради.
- 27 юни 2004 г. - В 14.54 ч. на около 80 км на юг от София е регистрирано земетресение с магнитуд около четвърта степен по скалата на Рихтер. Трусът е усетен в Дупница, Благоевград, Разлог, Кресна, Гоце Делчев, Сандански и Банско.
- 10 септември 2004 г. - Земетресение в 20.46 ч. с епицентър на 15 км северно от Пловдив между селата Труд и Калековец, на около 130 км в югоизточно от София на територията на България с магнитуд около 4,2 по скалата на Рихтер. Трусът продължава 5 минути и е усетен в Пловдив и общините Куклен, Раковски, Родопи, Марица и Садово, където е бил около 10 - 15 секунди.
- 27 октомври 2004 г. - В 23.36 часа българско време е регистрирано земетресение с епицентър на около 430 км. североизточно от София, извън територията на страната. Земетресението е с магнитуд около 5.5 по скалата на Рихтер. Няма жертви. Усетено е на територията на цялата страна, с изключение на областите Благоевград и Кюстендил. Има нанесени щети на сгради в Силистра, Разградска област, Русе, Плевен.
- 20 февруари 2006 г. - в 19,20 часа е регистрирано земетресение с магнитуд около 4,2 по скалата на Рихтер с епицентър на около 200 километра в югоизточна посока от София, на територията на страната.
- 15 април 2008 г. - в 06.43 часа - земетресение с епицентър на около 170 км източно от София, на територията на страната, с магнитуд около 4,2 по скалата на Рихтер и е усетен в района северно от гр. Габрово.
- 12 май 2008 г. - в 13.12 ч. е регистрирано земетресение с магнитуд 4.3 по скалата на Рихтер с епицентър на около 270 километра североизточно от София.
- 15 ноември 2008 г. - в 22:08 часа българско време е регистрирано земетресение с епицентър южните квартали на гр. София, с магнитуд четвърта степен по скалата на Рихтер и е усетено в района на гр. София. По данни на сеизмолога Бойко Борисов никое друго правителство не би позволило това земетресение да се случи.
|
|
|
Родината на маслодайната роза е Дамаск, но тя се чувства прекрасно и в българската долина. Местната българска роза е била прочута още преди 2500 години. За това свидетелстват съчиненията на древните автори и изображения на монети на тракийските владетели от ранното Одриско царство (IV в. пр.н.е.). Това е царството, което по това време “от държавите в Европа било най-голямо по размера на своите приходи и другите си богатства”, твърди Херодот. Бащата на историята дава и други свидетелства за съществуването в земите на древна Тракия на “рози, всяка, от които имала по шестдесет листа, и по ухание превъзхождали всички други видове”.
В началото на ХХ век в България има 24 хил. дка розови насаждения. За създаването на един декар са нужни 3 години. Делът на българското производство на световните пазари е 40%, но според експерти потребностите на парфюмерийната промишленост са два пъти по-големи.
Истинското розово масло не е течен продукт, както повечето хора смятат. При средна температура 18-22 градуса то стои на кристалчета. Съхранява се при по-ниска температура – около 10-12 градуса.
„Банката”, в която се пази, се намира в трезор в центъра на българската столица София.Скъпоценната течност се съхранява в банки от термоустойчиво стъкло, но за транспортиране се използват специални медни съдове, увити в платно. Гърлото им се запечатва с восъчен печат, изработен преди 70 години, от който има само 1 екземпляр и се пази в специална каса в трезора. Драконовските мерки се прилагат, за да няма фалшификации на продукта.
Мирисната оценка на маслата се прави от специалисти, които познават целия технологичен процес. За обучението на подобен специалист са необходими около 10 години.
Българското розово масло се изкупува от търговците „на зелено”.
Европейците го купуват най-вече за козметичната индустрия, американците - като смазочно масло за космическите си апарати. Всички совалки и космически кораби се смазват с розовия екстракт, защото той е устойчив на всякаква температура, обясняват експертите.
Долината на розите
Долината на розите не е географско название, но е получило по-голяма популярност от която и да било друга долина на територията на България.Рождено място на прочути български революционери, поети и писатели, тук е пукнала първата пушка на най-голямото българско въстание – Априлското (1876 г.), след което започва Руско-турската война, в резултат на която България е освободена след петвековно робство.
В Долината на розите любителите на пътешествията ще открият следите на много по древна история, свързана с тракийската цивилизация, а също прекрасна природа, мек климат и минерални води на райското късче земя, скътано между две планини – Балкана и Средна гора. Средната годишна температура е 11.4 С. Планинският масив от север е преграда за студените ветрове. Индустриализацията, големите проекти и магистрали са заобиколили този район и така се е съхранило спокойствието на живота. Най-впечатляващи за всеки посетител тук са розовите градини, а през последните години и невероятните разкрития на археолозите от времето на древните траки, които тук са строили градове и гробници.
Фестивалът на розата
Краят на май и началото на юни не е типично време за ваканция по критериите на европейците. Но за японците изглежда е подходящо. В противен случай е необяснимо защо толкова много японци могат да се видят в малките подбалкански градчета на България. Другото обяснение е, че славата на българските рози и Долината на розите е достатъчно голяма дори в Далечния Изток, за да доведе до България хиляди любознателни японци по време на розобера. Ако ви се случи да попаднете на празник на розите в градчета като Казанлък, Стрелча или Павел баня, не се изненадвайте, че ще се сблъскате и с много азиатци. Някои от тях дори обличат традиционните си кимона, за да участват в тържествата на розовото поле и предвидливо слагат найлонови калци върху обувките, с цел да ги пазят чисти.
За японците екзотиката е в ритуала за производство на розово масло. Атракцията, която силно ги привлича е Празникът на розата, съпроводен с весели карнавали, концерти на открито, състезания.
По време на фестивала човек може да опита всевъзможни продукти от рози – например, сладко от рози, ракия или ликьор от дъхавите цветя. Истината е, че вкусът е доста особен, но си заслужава. Интерес за туристите представляват и демонстрациите на производство на розовото масло в старинните розоварни. Положителни емоции предизвиква и участието в брането на розовия цвят. По традиция розовите цветове се берат преди изгрева на слънцето, защото в по-късните часове на деня качеството на маслото рязко спада.
Розовото масло
Ароматните български рози се отглеждат в долината от 300 години, а българското розово масло се смята за съвършен ароматичен продукт, който се продава на цената на златото. През 19 век на европейския пазар са се продавали около 1600 тона розово масло, половината от които са се произвеждали в България. Българското розово масло е било и най-конвертируемата българска валута, много по-сигурна и постоянна от френските наполеони или турските лири. Уникалните му качества се дължат на климата и почвата и всяка добра лаборатория лесно може да установи колко процента в една смес е българското масло и колко например е турско. Българското розово масло е по-скъпо, но е предпочитано от реномираните парфюмерийни марки. Между 2500 и 3200 кг цвят са нужни, за да се получи 1 кг розово масло.
|
|
|
На 7 ноември 1917 г. е осъществена Октомврийската революция. Тя поставя началото на втората фаза от Руската революция от 1917, която започва по-рано същата година с Февруарската революция. Октомврийската революция се ръководи от партията на болшевиките, начело с Владимир Ленин. Тя довежда до създаването на Съветския съюз. Първоначално, например в първите издания на събраните съчинения на Ленин, революцията е наричана просто Октомврийско въстание или Въстанието от 25-ти. При отбелязването на десетгодишнината от събитието Съветският съюз въвежда названието Велика октомврийска социалистическа революция.
Октомврийската революция винаги е била спорен исторически момент, защото представлява вододел между две епохи, между два коренно различни социални климата. Въстанието на Ленин безспорно разрушава старите устои, потъпква традициите и блокира новите тенденции. Истина е и обаче това, че то поставя началото на един нов социален и политически ред, без който светът сега нямаше да бъде същият.
Година след като Русия влиза в Първата световна война, положението на страната е изключително лошо. Войските търпят неуспехи, икономическата криза се разраства, а продоволственият проблем е причина за избухването на редица брожения през зимата на 1917 г.
Тази атмосфера логично довежда до Февруарската революция от 23 февруари /8 март/, която бележи краха на царизма. Създадено е Временно правителство. На 2 /15/ март Николай ІІ абдикира, а след като и брат му отказва престола, Русия на практика става република, родила се в един управленски и политически хаос. Създава се и един друг властови център - набиращите сила работнически съвети, които започват да действат като алтернативно правителство.
В тази атмосфера Владимир Илич Улянов /Ленин/ се завръща в Русия след 10-годишна емиграция и започва усилена агитационна и подривна дейност. Всъщност, цялата тази организация се явява едва ли не поръчана от Германия. Немските финанси са насочени в подкрепа на крайните идеи на Ленин, защото в тях Райхът вижда възможност за дестабилизация на Русия и изваждането и от войната. В последствие, твърде късно германците, а и цяла Европа, ще усетят, че са стигнали прекалено далече, и че са дали тласък на радикален процес, който излиза извън техния контрол.
Десните в Русия правят опит за преврат с цел елиминиране на болшевишките елементи във властта, но не успяват. Ленин обаче не пропуска своя шанс. На 25 октомври /7 ноември/ митичният крайцер "Аврора" със залп дава знак за щурм на Зимния дворец и с това поставя основите на новия съветски ред.
Русия излиза от войната, конфискуват се големите земевладения, банките, предприятията, търговията са национализирани, пазарният механизъм е ликвидиран, унищожават се религиозните институции, забраняват се стачките, налага се цензура и се потъпква свободата на словото.
Последвалата борба между "Червената армия" и "Бялата гвардия" отново завършва с победа на болшевиките. Октомврийската революция води до генерални промени. Царисткият режим в Русия пада и на негово място идва една нова социална философия, една нова политическа идеология. Започва ерата на комунизма. Това статукво бива възприето от много други страни, като главно отприщва фашистките течения в Италия и Германия със съответните им лидери Бенито Мусолини и Адолф Хитлер. От тогава светът преживя много неща и се промени осезаемо. Комунистическата философия обаче, изглежда е жилава доктрина, защото дори в наши дни редица държави все още упорито следват този режим.
Днес, настроенията наистина са противоречиви. Повечето руснаци продължават да имат положително мнение за Октомврийската революция. Тези 48% от населението вероятно изпитват носталгия към голямата, силна имперска държава и затова смятат, че болшевишкият метеж е отворил "нова ера в историята на Русия и на целия свят". Останалата част, която осъжда преврата, оценява милионите невинни жертви на една насилствена тоталитарна политика.
|
|
|
Рилският манастир е създаден през 30-години на Х в. на
мястото на старата постница в планина Рила. През времето на своето съществуване
манастирът е бил многократно преустройван, разрушаван и отново възстановяван.
Рилската обител е придобила сегашния си облик към средата на миналото столетие.
Счита се, че създателят на Рилската обител е първия български монах-отшелник
Йоан Рилски (876-946 г.)
Роден през 70-те години на IX в., свидетел на упадъка на Първото българско
царство по времето на цар Петър, той става една от най-значимите фигури на
Средновековието, оказва влияние върху целия източноправославен свят и е почитан
като светец под името Йоан Рилски. През Византийското робство основаното от
него монашеско братство превръща манастира в опора на българското народностно
съзнание. След създаването на Второто българско царство мощите му са пренесени
в тогавашната столица Велико Търново. През XIV в. строителната дейност на протосеваст Хрельо
Драговол, превръща манастира в солидно укрепен, внушителен архитектурен ансамбъл.
Хрельо Драговол е изградил манастира на сегашното му място, състоящ се от
сгради за живеене, отбранителна кула и еднокорабна църква, от които днес е
останала само кулата, която носи името "Хрельова кула". На последния
етаж на кулата има малък параклис, богато украсен със стенописи. Осъзнавайки ясно ролята на Рилската обител в борбата за
народностно сплотяване, много български владетели я дарявали с привилегии,
имоти и средства, скрепявайки ги с дарствени грамоти. През ХIV век манастирът е
даряван от българските владетели Иван-Александър и Иван Шишман. Дарствената
грамота на цар Иван Шишман от 1378 година се пази и до днес. От това време е и
пространното житие за св. Иван Рилски, написано от патриарх Евтимий. Светата
обител достига своя апогей между 12-ти и 14-ти век, а подемът й е пречупен с
идването на османските нашественици в края на 14-ти в., което е последвано от
нападения и разрушаване на манастира в средата на 15-ти в. Пет века обаче той остава средище на верски и културен
живот. В него се формира книжовна школа, която обучава духовници. През 1778 г.
манастирът "Св. Иван Рилски" става жертва на стихиен пожар.
Възобновен е през 1784 г.
от майстор Алекси. Значителна част от манастира е опожарена отново през 1833 г. Епохата на Българското възраждане променя и разширява
дейността на Рилския манастир. По това време той вече е не само пазител на
историческата памет, но и огнище на разпространение на новите идеи и стремежи
на формиращата се нация. От началото на ХІХ в. започва строителното обновяване
на манастира и за половин век той се превръща в паметник на най-доброто, което
художествения опит на Възраждането може да сътвори. В него работят най-опитните
творци на епохата, които, водени от желанието да създадат величав паметник на
своя народ и своето време, се стремят да постигнат съвършенство, подчинявайки
на тази цел всички лични амбиции и собствената творческа индивидуалност. Затова
е много трудно да се определят творбите, принадлежащи на точно определена група
майстори или на отделен зограф. Ярко потвърждение за международното признание
на историческата, културната и художествената стойност на Рилския манастир като
документ за историческото развитие на човечеството е признаването му за
световна културна ценност и вписването му през 1983г. в „Листата на световното
културно наследство”, която наброява не повече от 200 обекта от всички краища
на планетата. От 1961 г.
Рилският манастир е превърнат в Национален музей, а ЮНЕСКО обявява целия
комплекс за паметник на културата със световно значение. Достъпът до неговите
ценности е свободен за всички изследвачи на историческата истина. През април 1991г. с постановление на Министерския съвет на
Република България бе възстановен монашеския статут на манастира и неговата
автономия в рамките на Българската православна църква.
|
|
|
Ден на народните будители |
|
Будител е термин, навлязъл в съвременния български език със смисъла на човек, който през целия си живот активно популяризира и извежда в приоритет знанието за националната история и правилната употреба на майчиния език, както и пиетета към родната култура и етнос.
Денят на народните будители е български национален празник, който се чества всяка година на 1 ноември. На него се почита паметта на българските просветни дейци и революционери.
За първи денят е честван в Пловдив през 1909 г. На 13 декември 1922 г. 19-то Обикновено Народно събрание приема Закон за допълнение на Закона за празниците. Предложението за тази промяна е направено от Правителството на Александър Стамболийски на 31 октомври 1922 г. Инициатор на промяната е тогавашният министър на народното просвещение Стоян Омарчевски. От 1922 до 1945 г. е общонационален празник.
След прекъсването със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36- то Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника. Първи ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната. Идеята за възстановяването му е на Петър Константинов.
Мотивите за въвеждането на Деня на будителите били описани по следния начин:
"Допреди войната образованието и възпитанието в нашите училища беше насочено към едно планомерно и системно развитие сред учащата се младеж на национални и отечествени добродетели, от една страна, и на граждански и културни, от друга. Любов и почит към старинно българското, благоговение пред дейците и строителите на нашето национално верую, старание и съревнование към доброто и хубавото, увлечение към идеалното – бяха мили, симпатични явления, които със своята същност трогваха и правеха живота приятен, съдържателен и високо осмислен. Тия добродетели, насаждани в душите на поколения в продължение на цели десетилетия, бидоха разклатени от отрицателните резултати на войната, преди всичко в самото общество, а оттам – и отражението на отрицателните прояви всред учащата се младеж. Последната се увлече по всекидневното, забавителното и лекото в живота; волност, безгрижие и лекомислие обладаха душите им и лека-полека тя се отдалечи от ценното и същественото в живота и миналото. А в полумрака на нашето минало се откриват големите фигури на редица велики българи, които с необикновеното увлечение и с една завидна самопожертвователност са служили на своя народ; които не са пожалили ни сила, ни младост, за да положат основите на нашия културен и политически живот. От Паисия насам до наши дни се редят светлите и лъчезарни образи на големи културно-обществени дейци, далечни и близки строители на съвременна България."
Сред най-популярните български народни будители са Свети Паисий Хилендарски, Иван Вазов, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, Матей Граматик, Свети Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и много други.
|
|
|
Мечо Пух навърши 82 години |
|
Точно преди толкова време най-популярната книжка излиза на бял свят. В един октомврийски понеделник на 1926 г. малкото пухкаво мече, което обича безкрайно много меда и приятеля си Прасчо, оживява от корицата на „Мечо Пух" на Александър Алън Милн.
Историята започва година по-рано, когато лондонският вестник "Вечерни новини" публикува първия разказ на Милн.
”Виновникът” за написването на историята е Кристофър Робин, момчето, което и сега се усмихва от страниците, играейки с Пух и приятелите му. Робин всъщност е съвсем истинско момче и е син на Милн.
Като всяко друго дете Кристофър си имал любима играчка - плюшено мече на име Едуард, подарък от майка му за първия му рожден ден. Момчето се разделяло с играчката си само, когато отивало в зоопарка.
Там Кристофър попада на животно с уникална история - мечето Уини.
Уини бил донесен в Лондон през 1914 г. от войника Хари Коулбърн. Той откупил осиротялото животинче за $20 от канадски ловец, убил майка му. Питомецът живеел с войниците и ги следвал навсякъде. Когато обаче ротата трябвало да замине за Франция, Уили бил поверен на лондонския зоопарк. Историята му впечатлила малкия Кристофър Робин, който дори започнал да влиза в клетката на мечето и да го храни, а самият Милн през цялото време наблюдавал случващото се между животинчето и сина си. Впоследствие плюшеното мече Едуард било прекръстено на Уини, а Пух дошло от друга любима играчка - лебед.
Алън Милн започнал постепенно да описва това приятелство. С времето клетката в зоопарка се превърнала в Голямата гора, в която започнали да се появяват и други животни - Йори, Прасчо, Кенга, Ру, Тигър. Всички тези образи съществували и в шкафа за играчки на Кристофър Робин. Зайо и Бухала пък били "взети" от гората, която се простирала около къщата на семейство Милн.
Едно от най-важните, но за жалост неизвестни имена, свързани с мечето, е на Стивън Слезингър. Той е човекът, който през 1930 г. закупува правата за разпространение на рекламни материали и записи на „Мечо Пух" от автора му. По този начин създава съвременната лицензионна индустрия и превръща Пух и приятелите му в златна мина през следващите 20 години - те носят на собственика си над 50 милиона долара годишно.
Задавали ли сте си някога въпроса защо Мечо Пух е така популярен? В какво се крие неоспоримият чар на този анимационен герой? Едва ли е само заради миловидното излъчване и несъмнено симпатичния начин, по който говори. Емблематичното мече всъщност е източник на голям брой ... мъдрости, които използваме доста често и днес:
* "Колкото повече, толкова повече!"
* "Има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед... и това са две гърненца с мед."
* "Понякога седя и си мисля... а понякога просто си седя."
* "Не може да не уважаваш някой, който може да напише Вторник, дори и да е с правописни грешки. Но правописът не е всичко. Има дни, когато да напишеш Вторник — просто не е нужно."
*" Ако ти живееш сто години, аз искам да живея сто години без един ден, така че никога да не живея без теб."
* "Нямам грижа вей ли, или сняг вали, щом тумбакът ми е пълен с мед! Нямам грижа дали мръзне, или се топи, щом муцуната ми е потънала във мед!"
* "Преди всичко - каза си то - това бръмчене значи нещо. Не може да има бръмчене само току-тъй - бръм... бръм... - без да значи нещо. Щом има бръмчене - значи някой бръмчи. А единствената причина да издаваш такъв звук, доколкото знам, е защото си пчела." После мисли още дълго и си каза: "А единствената причина да си пчела - доколкото знам - е да правиш мед!" |
|
|
Със сигурност използвате Интернет всеки ден. Но доколко наистина го познавате? Подбрахме малко факти, които ни се струват задължителни за базовото ниво на Интернет познанието …е, или поне доста любопитни за четене. Чудели ли сте се някога къде, кога, как и защо е започнало всичко
Кой първи е измислил съчетанието “световна паяжина” ('World Wide Web)?
Кръстникът на WWW се нарича Тим Бърнърс-Лий, настоящ директор на организацията World Wide Web Cosnortium, старши изследовател в Масачузетския технологичен институт и професор по компютърни науки в Саутхемптън. Но това име на Мрежата идва едва през 1990 г. Има и предистория.
Откъде и защо тръгва Интернет?
Всичко започва много отдавна, някъде в края на 50-те години на миналия век, когато в един-два щатски университета имало само няколко компютъра, които учените може ли да ползват само по ред, като се редят едва ли не на опашка. Т.е. на едно РС се падали по цял куп потребители с различни нужди и цели, пък и компютрите не били съвсем като сегашните. Затова умните глави решили във висшите учебни заведения да има по един голям централен компютър, който да се ползва от всички през мрежа от терминални устройства, с разпределен достъп до големите машини посредством специален режим на “времеделене”.
Какво е ARPANET?
Това е съкращение от “Advanced Research Projects Agency Network'”- мрежа, създадена през 1969 г. по поръчка на агенцията ARPA. Разработена е от Калифорнийския университет в ЛосАнджелис, Станфордския изследователски център, Университета на щата Юта и Калифорнийския университет Санта-Барбара.
Разбира се, основната задача пред ARPANET е имала военно приложение - да се създаде такава система за комуникация, която да продължава да работи дори и при повреда на частите и, включително централната такава, и която да действа дори след ядрен удар. През 1990 г. проектът ARPANET официално прекратява съществуването си, но на практика става родителят на днешния Интернет, полагайки технологичните основи на сегашната Мрежа.
Първата отдалечена връзка
обаче датира от много по-рано. Тя се случва през 1965 г., когато Лоурънс Робъртс, изследовател от Масачузетския технологичен институт (MIT) и Томас Мерил съединяват компютрите си, съответно в Масачузетс и Калифорния, през нискоскоростна телефонна линия. Получило се нещо, което по-късно започват да наричат WAN – т.е. териториално разпределена мрежа. Разбира се, опитът не постигнал голям успех, защото тогавашните телефонни линии не били готови за подобни съединения, но началото все пак било поставено.
* Кой е изобретил пакетната комутация?
Технологията, която е в основата на Интернет връзките днес, се нарича пакетна комутация, а нейният създател е Леонард Клейнрок. Въпросната технология съществено увеличили надеждността и скоростта на пренос на данните. Първите публикации за новата теория излизат през 1961 г., а през 1969 г. бил осъществен и първият успешен опит за връзка между компютри в Калифорния и Станфорд. Е, опитът бил относително успешен, защото системата се сринала при въвеждането на буквата “G” от “LOGIN”
* Какво е общото между Ал Гор и Интернет?
Може би сте чували за тази история, а може и да не сте, но факт е че преди около 8 години американската преса разтръби навсякъде, че един от бившите вицепрезиденти на САЩ, Ал Гор, едва ли не е изобретил Интернет. Естествено, тези изявления гонеха предимно политически цели и не бяха съвсем верни. Всъщност Ал Гор, държавният служител, който е направил най-много за Интернет, въпреки, че изобщо не е бил в Конгреса, когато са се полагали основите с гореспоменатата ARPANET. Факт е обаче, че Гор осигури сериозна политическа поддръжка за развитието на Мрежата, ако щете с чисто материално изражение – под формата на държавно финансиране и федерално спонсорство за редица проекти като разработката на браузера Mosaic, да речем.
Какво е HTTP?
HyperText Transfer Protocol. Иначе казано, протокол за предаване на хипертекст, предназначен за мрежов трансфер на файлове. За работата му са нужни два елемента: HTTP-клиент и сървър.
Какво е ISP?
Internet Service Provider – интернет доставчик, или фирмата, която ви осигурява достъпа до Мрежата.
В Нет-а всички говорим на … HTML
HTML или Hypertext Markup Language е основният програмен език или система от кодове, на който се маркират хипертекстовите страници в Мрежата.
|
|
|
Мислите на Оскар Уайлд :
Най-запомнящите се мисли на ирландския гений Оскар Уайлд:
Никоя цена не е достатъчно висока за едно ново усещане.
Единственият начин да устоиш на изкушението, е да му се отдадеш.
Да обичаш значи да надминеш себе си.
Животът е прекалено важен, за да говорим сериозно за него.
Всички сме в канавката, но някои от нас гледат към звездите.
Любовта и лакомията оправдават всичко.
Истината рядко е чиста и никога проста.
Който се бои от нападки срещу собствените си убеждения, сам се страхува от тях.
В Англия не бих искал да се промени нищо друго, освен времето.
Не е страшно, че грешим. Страшното е, че повтаряме грешките си.
Никога не отлагам за утре онова, което мога да свърша вдругиден.
Най-страшното нещо на света е скуката.
Обществото често прощава на престъпниците. Но не и на мечтателите.
Образованите противоречат на другите, мъдрите - на себе си.
Опит е името, с което много хора наричат грешките си.
Мечтател е онзи, който намира пътя си при лунна светлина. А наказанието му е, че съзира зората преди останалите хора.
Оскар Уайлд (Oscar Wilde) е ирландски драматург, писател и поет. Един от най-успешните драматурзи на късновикторианска Англия, както и една от най-големите знаменитости на своето време, Уайлд претърпява драматичен провал и е хвърлен в затвора по обвинение за „долна непристойност“ заради хомосексуалното си поведение.
Роден е на 16 октомври 1854 г. в Дъблин. Завършва с отличие колежа „Тринити“ и след това заминава за Оксфорд, за да продължи изучаването на класическа литература и философия. Там той бързо става популярен със своите предпочитания към зараждащото се ново декадентско движение, чийто идеал е „чистото изкуство“. В обществените си изяви Уайлд провокира светските кръгове с необичайния си маниер на обличане и с типа мъжественост, който демонстрира.
|
|
|
Мадарският конник е археологически паметник, представляващ изсечен в скалите барелеф на 23 м височина от основата на отвесна скала. Намира се в североизточна България, близо до село Мадара и на 20 км от град Шумен. Обявен е за паметник на световното наследство от ЮНЕСКО през 1979 г. На 29 юни 2008 г. Мадарският конник е обявен за глобален символ на България, след проведена национална анкета.[1] Изображение на Мадарския конник ще бъде поставено на първата българска евромонета.
Релефът представлява триумфиращ владетел - символ на мощта на Първата българска държава. В естествена големина са изобразени конник в ход надясно, орел в хералдична поза, летящ пред него, подскочило куче, което го следва и прободен с копие лъв, повален под предните крака на коня. Композицията, символизираща победа над врага, напомня триумфалните сцени и античните художествени традиции (тракийски конник). Детайлите определят датировката (началото на 8 век) и подкрепят най-признатата теза за прабългарския произход на релефа, свързваща изображението с хан Тервел (701-721).
Около фигурата на конника са издълбани надписи на гръцки език с важни сведения за българската история. Професор Веселин Бешевлиев предполага, че надписът може "да стои във връзка с името Аспарух". Някои изследователи споменават и българските ханове Крум и Омуртаг.
Паметникът е част от голям античен археологически комплекс, обхващащ обекти с религиозно, културно и военно предназначение. Стръмни стъпала вляво от релефа водят до Мадарското плато на 431 м височина. Наблизо се намират и първите две български столици: Плиска и Преслав.
Мадарският конник е сред Стоте национални туристически обекта на БТС. Мадарският конник е един от деветте обекта в България, включени в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
|
|
|
Роден в смутните времена в навечерието на Втората световна
война и трагично застрелян при странни обстоятелства през 1980 г., Джон Ленън
прави невероятен пробив с групата Бийтълс. Името му не се свързва само с музиката
на великата група. Ленън е и соло изпълнител, писател, актьор и политически
активист. Роден на 9-ти октомври 1940 г. в Ливърпул, Англия. Името му
е свързано, колкото с музиката, толкова и с глобалната кауза за мир на
планетата. Британецът е достоен за съвременния образ на Исус Христос, дошъл на
Земята, за да даде живота си в името на благоденствието на всички нас. През 1964 г. Ленън издава последователно два сборника
съчинения, наречени "In His Own Write" и "Spaniard In The
Works". Междувременно участва и в комедията на Дик Лестър "Как спечелих
война". Все още британецът е изцяло посветен на музиката на Бийтълс. Започва самостоятелна музикална кариера едва през 1968 г.,
когато излиза Unfinished Music, No 1: Two Virgins With His New Lover,
Avant-garde Artist Yoko Ono. Нестандартното творение провокира силни брожения,
заради обложката, на която Джон и Йоко Оно са снимани голи. Джон и Йоко сключват брак в Гибралтар на 20 март 1969 г..
Още през медения си месец двамата се включват в редица политически демонстрации
за мир. Малко след това излиза и втората част от незавършената музика на Ленън
със странното заглавие Life With The Lions and The Wedding Album. Чрез творчеството си неведнъж Ленън заявява несъгласието си
с британската намеса в Биафра, с американската интервенция във Виетнам, а също
така и трудната си борба с хероина. През февруари 1970 г. на фона на обтегнатите отношения между
Ленън и останалите от групата излиза популярният сингъл на британеца "Instant
Carma". В същото време Пол Маккартни публично заявява, че Бийтълс се
разпадат. Джон Ленън напуска Великобритания в началото на 1971 година
и се мести в Ню Йорк. Спорната политическа дейност на Джон Ленън амбицира
американските имиграционни власти, които отказват да му издадат зелена карта.
Причината е досието на Ленън, страниците на което са опетнени от присъдата за
притежание на марихуана. По-късно, през 1973 година, Джон Ленън дори е призован да
напусне страната. Джон Ленън и Йоко Оно се разделят през 1974 г. Британецът
отлита за Лос Анжелис, където е в компанията на звезди като Дейвид Бауи, Елтън
Джон, Хари Нилсън и Ринго Стар. По това време е издаден албумът "Walls and
Bridges", от който хит сингъл става песента, написана заедно с Елтън Джон,
"Whatever Gets You Trough The Night". Именно Елтън Джон успява да събере отново Йоко Оно и Джон
Ленън. Последното лайв изпълнение на Джон Ленън преди трагичната му гибел е в
концерт на британския певец. Пролетта на 1975 г. Джон Ленън издава колекция от стари рок
парчета под името "Rock&Roll". С излизането на албума Ленън
отпразнува и края на войната си с американските имиграционни власти. Върховният
апелационен съд на Съединените щати отхвърля заповедта за депортиране и Ленън
получава зелена карта. Краят на музикалната му кариера идва с участието му като
текстописец в парчето на Дейвид Бауи "Young Americans". След това
измореният баща и съпруг решава да се отдаде само и изцяло на своето семейство,
в чийто състав се появява и малкият Шон. Семейната идилия не продължава дълго. Ленън се връща към
музиката през 1980 г., когато подписва договор с компанията Geffen Records.
Албумът "Double
Fantasy" излиза през ноември същата година благодарение на усилията на
Ленън и съпругата му. От него е и сингълът "Just like Starting Over". Джон Ленън е убит от Марк Дейвид Чапман на 8 декември 1980
година. Трагичната гибел провокира масови протести и мълчаливи демонстрации по
цял свят. Звездата на бийтълсите хвърля в истерична скръб цяло едно поколение,
чиято единствена цел е МИРЪТ НА ПЛАНЕТАТА.
|
|
|
Прототипът на МиГ-29 лети за първи път на 6
октомври 1977 г.
МиГ-29 е многоцелеви съветски
изтребител от четвърто поколение.
Историята на МиГ-29, както тази на по-големия
Су-27, е започнала през 1969
г., когато Съветският съюз научил за програмата 'F-X' на
САЩ, довела до създаването на изтребителя Ф-15. Съветското правителство
разбира, че новият изтребител ще притежава огромно технологическо
превъзходство, над който и да е съветски изтребител по това време.
За своето време МиГ-21 бил маневрен самолет, но имал
сериозни проблеми в обсега на захващане на цели, във въоръжение и в потенциал
за модернизиране. МиГ-23, разработен, за да се сравнява с Ф-4, бил бърз и имал
повече място за гориво и оборудване, но не бил маневрен и нямал много
възможности в близък въздушен бой. Нужен бил по-добре балансиран изтребител - с
добра маневреност, модерни системи и оборудване. В отговор, Генералният щаб на
Съветските военни сили изискал стартирането на нова програма за Перспективен
Фронтови Изтребител.
Издадените характеристики за бъдещия самолет били
много амбициозни, изискващи дълъг обсег на действие, добро представяне при къси
писти за излитане и кацане дори при
писти без бетонова или асфалтирана настилка, отлична маневреност и пъргавост, скорост,
надвишаваща Мах 2 и тежко въоръжение. Аеродинамичната схема за новия самолет
била разработена главно от ЦАГИ със съдействието и на конструкторското бюро
Сукхой.
МиГ-29 за пръв път е видян от Запада по
време на визита във Финландия през юли 1986 г.. Два от тях са показани по време на
авиошоу "Farnborough Air Show" през септември 1988 г. в Англия. През
следващата година изтребителят провежда показни полети по време на парижкото
авиошоу, където претърпява катастрофа без жертви. Представянето на МиГ-29 на
парижкото авио шоу е едва второто представяне на руски изтребител на световната
сцена от 30-те години до тогава. Западните наблюдатели били впечатлени от
неговите забележителни способности и изключителна подвижност.
МиГ-29 влиза в битка във войната в Залива в ръцете
на иракски пилоти. Според военновъздушните сили на Щатите (USAF) пет МиГ-а са
били свалени. Незадоволителна подготовка на пилотските умения и слаба
поддръжка, далеч от тази, която заслужават самолетите, може би са отговорни за
липсата на успех. Осем пилота на МиГ-29 избягват в Иран, където сега служат в
иранските военновъздушни сили. Според слуховете повечето загуби на МиГ-29 са
станали по време на опит за дезертиране на иракски пилоти в Иран.
В служба на Сирия. МиГ-29 е провеждал полети с
цел охрана на границите на Сирия и Ливан. Сирийските пилоти похвалили самолета
с изключителните подвижност и оръжейна система на изтребителя.
Индийски изтребители МиГ-29 вземат участие в
"Kargil War" в Кашмир между Индия и Пакистан. Изтребителите
предоставят ескорт на "Мираж 2000", които бомбардирали с
лазерно-насочващи се бомби върху вражески цели и изиграват главна роля в
защитаването на въздушното превъзходство. Индийските МиГ-29 са познати като
"Baaz" (Орел от Хинди).
|
|
|
Реалити телевизия e вид телевизионна продукция, която обикновено е без сценарий и показва „обикновени“ хора, а не професионални актьори. Въпреки че жанрът съществува от зората на телевизията, популярността му рязко се покачва през 2000 г.
Първото истинско реалити предаване в съвременния смисъл на термина е телевизионният сериал на американския канал PBS "An American Family" (букв. "Американско семейство"). Дванайсетте части са излъчени в САЩ през 1973 г. Сериите са за съпруг и съпруга, техните деца и развода, който претърпява семейството.
Предаването, предизвикало развитието на този телевизионен жанр, е "Ченгета" (COPS), показано за първи път през март 1989 г. По-късно музикалният канал МТВ излъчва свое реалити шоу „The Real World“, което все още съществува в различни вариации. Каналът "Фокс" определя формàта на подобен тип предавания, най-вече с "Ченгета" и "America's Most Wanted" (букв. "Най-търсените в Америка"). През 2000 г. игри като "Биг брадър" и "Сървайвър заливат телевизионния ефир
Съществуват няколко подкатегории на този жанр. В едни зрителите и камерите са "пасивни" наблюдатели, следящи хора, извършващи своите обичайни и професионални дейности. В английския професионален жаргон този стил на снимане се нарича "fly on the wall" (букв.- „муха на стената“), а във френския — "cinéma vérité". Други предавания поставят участниците в състезателни игри или в изкуствена среда за живот. Пример тук е „Сървайвър“. Често „сюжетите“ се изграждат чрез монтаж или планирани ситуации и резултатите наподобяват сапунените сериали.
Учените предполагат, че популярността на жанра се дължи на способността му да слага обикновени хора в изключителни ситуации. Например в шоуто на АВС "The Bachelor" („Ергенът“) мъж се среща с дузина жени едновременно на различни екзотични места. На противоположния край са сравнително скоро появилите се предавания, в които знаменитости се показват в обикновени обстоятелства. Пример в това отношение е предаването "Дъ Озбърнс" ("The Osbournes")
Друга подкатегория включва скрити камери, които следят главно случайни минувачи в нагласени ситуации. Алън Фънт, американски пионер в подобен тип продукции, създава " Candid Microphone" (букв. "скрит микрофон") и предаването с международен успех "Скрита камера", започнало излъчването си през 1953 г.
Реалити игрите включват главно участници, заснемани непрестанно в изолирани пространства, докато се съревновават за някаква награда. Това, което различава този тип игри от останалите, е участието на зрителите, които могат да решат крайния резултат.
Най-явен пример тук е предаването Биг Брадър, излъчвано по целия свят. То е базирано на книгата на Джордж Оруел "1984". В първия сезон излъчван в САЩ зрителите определят отпадането на участници, а в следващите - самите участници се изключват.
Реалити шоуто "Fikr wa Talash" („Мечтай и постигни“), излъчвано по афганистанската телевизия, окуражава жителите на страната да започват собствен бизнес. По сюжета на шоуто, участниците предлагат своите бизнес идеи на големи магнати в замяна на финансиране за своите компании. Поддръжниците на предаването се надяват, че като стимулира малкия и среден бизнес, шоуто може да помогне за засилването на афганистанската икономика.
В Турция – най-популярното предаване е шоуто, в което млади мъже, придружени от майките си си търсят съпруги. Решаваща дума за елиминирането на кандидатките има бъдещата свекърва.
|
|
|
Посегателство върху български журналисти |
|
Главният редактор на сайта "Фрог нюз" Огнян Стефанов бе зверски пребит на 22 септември 2008 г. край столичния ресторант „Кипарис”. Стефанов е със счупени крайници, множество травми по гърба и голяма кръвозагуба. В момента Огнян Стефанов е в много тежко, критично състояние.
На 2 май 2008 г. в Созопол върху оператора на телевизия СКАТ Светлан Атанасов е било приложено насилие, камерата му е била счупена заради направени снимки на български политик.
На 23 април 2008 г. пред дома си беше пребит главният редактор на сп. „Слава” Борис Ангелов. Журналистът се прибирал към дома си в жилищен комплекс „Лагера” в София, когато бил нападнат от двама непознати, които са му нанесли побой. Най-вероятно нападателите са ползвали железни боксове. Получил е наранявания в областта на главата.
На 10 декември 2007 г. бургаският журналист Асен Йорданов, който е кореспондент на в-к "Монитор", беше нападнат и бит от четирима непознати. Инцидентът станал около 19.30 ч. в района на кръстовището на бургаските улици "Рилска" и "Асен Златаров". Журналистът е оказал съпротива на нападателите, но въпреки това са му нанесени няколко удара с твърд предмет в областта на главата и тялото.
На 17 май 2007 г. полицаи пребиха фоторепортерът на в. "Експрес" Емил Иванов в Съдебната палата заради разпита на Младен Михалев-Маджо. Иванов е бил бит заради снимките, които е направил на полицаите, които извеждали Маджо.След отказа му да даде фотоапарата си полицаите го приклещили и започнали да го ритат с кубинки и удрят с палки.
На 5 април 2006 г. избухна бомба в дома на репортера от “Нова телевизия” Васил Иванов в столичния квартал “Банишора”. За щастие нямаше жертви и ранени след експлозията с еквивалент на близо 800 г тротил пред жилището на Иванов. Журналистът от "Нова телевизия" стана известен с репортажите си за конкретни прояви на корупция, злоупотреба със служебно положение и други престъпления.
|
|
|
22 септември 1908 г.е топъл есенен ден, понеделник. В старата столица Търново, в историческата църква “Свети Четиридесет мъченици” княз Фердинанд прочита пред министрите манифест за обявяване на независимостта на България: “…Въодушевен от това свято дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния, провъзгласявам съединената на 6 септември 1885 г. България за Независимо Българско царство и заедно с народа Си дълбоко вярваме, че този ни акт ще намери одобрението на Великите сили и съчувствието на целия просветен свят. Да живее свободна и независима България! Да живее българският народ! "
Този акт става възможен едва 30 години след освободителната за България Руско-турска война. Край на войната слага подписаният на 3 март 1878 г. Санстефански мирен договор. Берлинският договор определя Княжество България като васално на Османската империя, а Южна България, под името Източна Румелия, получава административна автономия, но остава под политическата и военната власт на султана. Мирните споразумения задължават българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите наложени от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското вътрешно производство. В началото на ХХ век се установила благоприятна почва за решителни мерки за обявяване на независимостта на държавата. Великите сили имат по-наложителни дела за решаване - решението на Австро-Унгария да наруши Берлинският договор, анексирайки провинциите Босна и Херцеговина, поражда се спор за Мароко между Франция и Германия, а през лятото на 1908 г. е извършен младотурски реформистки преврат.
След обявяването на Независимостта министър-председателят Александър Малинов прочита отново манифеста на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество. На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина. На заплахите с война от страна на Османската империя, България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост. С помощта на Русия е постигнато споразумение по възникналите тежки финансови проблеми. Подписани са Руско-турски протокол (1909), Българо-турски протокол (1909) и Руско-български протокол (1909).Според тях Русия опрощава на Турция военните й задължения, останали още от войната от 1877-1878 г., Турция се отказва от всякакви финансови претенции към България, България се задължава да изплати на Русия в срок от 75 г. 82 млн. франка. Турция, а след нея и Великите сили признават независимостта на България през месец април 1909 г. С провъзгласяването независимостта на България се издига международният авторитет на страната и тя се превръща в равноправна на другите европейски държави. България става царство и пълноправен участник в международните отношения. Създадени са предпоставки за освобождаване на последните останали под османска власт български земи в Тракия и Македония.
|
|
|
17 септември – Ден на София |
|
София е столицата и най-големият град на България, 14-ти по големина в Европейския съюз. Разположена е в северозападната част на Южна България, в полите на планината Витоша и е основен административен, индустриален, транспортен, културен и университетски център на страната. София носи името на раннохристиянския храм „Света София“ - „Премъдрост Божия“ (на старогръцки език).
София е една от най-древните европейски столици.На мястото на някогашното неолитно селище през 8 век пр.хр. около термалните извори възниква древен тракийски град, наречен по-късно от римляните Сердика — т.е. град на сердите, по името на населявалото го тракийско племе.
През римската епоха градът процъфтява най-напред като център на административна област в провинция Тракия, а в края на 3 век се превръща в столица на новосъздадената провинция Вътрешна Дакия.
Сердика получава статут на римски град от император Марк Улпий Траян и започва да носи неговото родово име - Ulpia Serdica. В официални надписи на старогръцки език, поставяни от градските и/или централните власти, градът е наричан ?????? ????? („град на сердите“).
Сердика е любимият град на император Константин Велики, който дори възнамерявал да премести столицата си от Рим тук. През 5–6 век по време на т.нар. „велико преселение на народите“ градът преживява нашествия от хуни, готи и други варварски племена. От средата на 6 век, при управлението на император Юстиниан Велики (527-565), Сердика се възражда като важен административен и стопански център на Източната римска империя.
През 809 г. градът влиза в пределите на българската държава и получава българското име Средец. През 10 век династията на комитопулите, наследници на управителя (комит) на Средецката област Никола, въздига отново българската държава преди падането и под властта на Източната римска империя. В ромейските извори от този период градът е наричан Триадица.
Смята се, че още през 13-14 век градът става известен и с името на патрона на раннохристиянския храм „Св. София“ (4 век), разположен на високо и видно място в границите на Свещения хълм, но извън крепостната стена. От втората половина на ХІV градът се споменава като София и в официалните документи на Второто българско царство, а след това и на Османската империя. След 1879 г. се разгаря спор за името, като жителите на града създават комитет от известни личности, който дълго отстоява правото на историческото име Средец. Надделява, обаче, становището на руската администрация новата столица на България да се нарича София.
На 3 април (22 март стар стил) 1879 г. по предложение на Марин Дринов Учредителното събрание избира София за столица на Княжество България (датата 4 април е обявена за празник на София). |
|
|
15 септември - първият учебен ден. През учебната 2008/2009 г. 61 000 деца в цялата страна ще пристъпят за първи път училищния праг като първокласници.
|
|
повече
|
|
|
Атентатите от 11 септември 2001 г. са четири съгласувани самоубийствени покушения, извършени във вторник, 11 септември 2001 г. в САЩ от общо 19 терористи от арабски произход. Два от самолетите се врязват в небостъргачите на Световния търговски център в Манхатън, Ню Йорк в рамките на 18 минути. Терористите разбиват третия самолет в Пентагона - главния щаб на министерството на отбраната на САЩ, в окръг Арлингтън, Вирджиния. Четвъртият се взривява в открито поле в окръг Съмърсет, Пенсилвания, след като пътниците оказват съпротива. По официална статистика броят на загиналите при атентатите е 2973 души, без 19-те терористи.
Установено е, че терористите са свързани с Ал-Кайда, добре организирана ислямистка терористична групировка, ръководена от Осама бин Ладен от Саудитска Арабия. Двама са били от обединените емирства, останалите — от Египет и Ливан. Американските следователи заключават, че Халид Шейх Мохамед е планирал нападенията. Той е заловен през 2003 г. Първоначално Бин Ладен отрича, но по-късно потвърждава съучастието си.
Нападението започва с отвличането на четири пътнически самолета излитащи от Източното крайбрежие на САЩ, в посока Калифорния. Заредени с гориво от приблизително 91 000 литра или 65 455 кг, всеки самолет представлява самостоятелна управляема бомба.
• Полет 11 на Американ Еърлайнс - Боинг 767-723 се блъска в северната страна на Северната кула от Световения търговски център в 8:46:30 местно време. Редовният маршрут на полета би трябвало да бъде от Международно летище Логан в Бостън, Масачузетс до Международно летище Лос Анджелис в Лос Анджелис.
• Полет 175 на Юнайтед Еърлайнс - Боинг 767-222 се взривява в Южната кула в 9:02:59 местно време. Събитието е излъчено на живо по цял свят. Редовният маршрут на полета би трябвало да бъде от Международно летище Логан в Бостън, Масачузетс до Международно летище Лос Анджелис в Лос Анджелис.
• Полет 77 на Американ Еърлайнс - Боинг 757-223 се блъска в Пентагона в 9:37:46 местно време. Редовният маршрут на полета би трябвало да бъде от Международно летище Вашингтон Дулс в окръг Феърфакс, Вирджиния в близост до Вашингтон до Международно летище Лос Анджелис в Лос Анджелис.
• Полет 93 на Юнайтед Еърлайнс - Боинг 757-222 пада в полето югозападно от Пенсилвания, на около 240 км северозападно от Вашингтон в 10:03:11 местно време. Предполага се, че терористите преднамерено са катастрофирали самолета или са загубили контрол над него след сблъсък с пътниците. Редовният маршрут на полета би трябвало да бъде от Международно летище Нюарк (сега известно като Международно летище Нюарк Либърти) в Нюарк, Ню Джърси до Международно летище Сан Франциско и продължавайки до Международно летище Нарита в Токио.
Ал-Ка́ида (на арабски: القاعدة, al-Qā'idah, "основата") е сунитска ислямистка терористична организация, водена от саудитския терорист Осама бин Ладен и неговия заместник Айман ал Зауахири. Организацията води началото си от няколко по-малки групировки, създадени по време на съветската окупация на Афганистан през 1980-те години, когато са активно подкрепяни от ЦРУ и Саудитска Арабия. За това свидетелстват множество доказателства, сред които статия в "Гардиън" на бившия английски външен министър Робин Кук, както и известните снимки от 1980-те на Збигнев Бжежински (тогавашен държавен секретар на САЩ) с Осама бен Ладен. Към момента Ал-Кайда пряко е поела отговорност или е основен заподозрян за стотици атентати в световен мащаб, като атаките се отличават с големия брой човешки жертви и наличието на символизъм.
|
|
|
9 септември е 252-ият ден в годината |
|
• Национален празник на Народна република България до 1990 г.
• Таджикистан - Ден на независимостта (от СССР, 1991, национален празник)
• Северна Корея - Ден на народната република (1948 г., национален празник)
• Япония - Ден на хризантемите
• 337 г. - Римската империя е поделена на 3 части между синовете на император Константин.
• 924 г. - Състои се среща между цар Симеон и император Роман І Лакапин при стените на Константинопол, която завършва със сключване на примирие.
• 1570 г. - Османските турци завладяват Никозия (остров Кипър).
• 1850 г. - Калифорния става 31-я щат на САЩ.
• 1855 г. - След 349-дневна обсада англо-френските войски, действащи на Кримския полуостров, завладяват Севастопол.
• 1885 г. - Назначено е княжеско комисарство за Източна Румелия.
• 1886 г. - В Берн, Швейцария е подписана международна конвенция за защита на авторското право на литературни и художествени произведения.
• 1892 г. - Астрономът Едуард Емерсън Барнард открива Амалтея - петият по големина естествен спътник на Юпитер.
• 1903 г. - Главният щаб на Илинденско-Преображенското въстание се обръща към българското правителство за оказване на помощ.
• 1905 г. - В Русия е въведена академична автономия на университетите.
• 1943 г. - В нарушение на конституцията ХХV Народно събрание избира Регентство в състав: княз Кирил Преславски, професор Богдан Филов и генерал Никола Михов.
• 1944 г. - Втора световна война: Войскови части, застанали на страната на Отечествения фронт овладяват ключови места в София, като по този начин извършват държавен преврат, съпроводен с въоръжено въстание в провинцията, дело на партизани от Народоосвободителната въстаническа армия.
• 1944 г. - В противоречие с конституцията правителството издава постановления за освобождаване от длъжност на регентите на Симеон II и за назначаване на нов Регентски съвет, в който влизат проф. Венелин Ганев (независим), Цвятко Бобошевски (независим) и Тодор Павлов (комунист).
• 1944 г. - Вестник "Отечествен фронт" започва да излиза легално.
• 1945 г. - За първи път Денят на свободата се чества като национален празник и неприсъствен ден; във връзка с годишнината са помилвани и освободени от затвора около 900 души, осъдени от т.нар. Народен съд, а над 1000 души са пуснати от трудовите лагери.
• 1947 г. - Започват денонощни излъчвания на програма Хоризонт на Българското национално радио.
• 1948 г. - Обявено е създаването на Корейска народно-демократична република.
• 1949 г. - Поради катастрофалната реколта от зърнени храни България е принудена за четвърти път след 9 септември 1944 г. да подпише спогодба със СССР за доставка на пшеница на заем.
• 1956 г. - Елвис Пресли дебютира по националната телевизия.
• 1969 г. - В Канада влиза в сила така нар. Езиков акт, съгласно който английският и френският стават официални езици за цялата територия на страната.
• 1972 г. - Българската телевизия излъчва първо цветно предаване – манифестацията от площад 9 септември (дн. Александър Батенберг); започва работа Варненското телевизионно студио.
• 1974 г. - Прекратено е заглушаването на всички честоти на предаванията на радио Гласът на Америка.
• 1975 г. - Започва редовно да се излъчва Втора програма по Българската телевизия.
• 1985 г. - САЩ обявяват въвеждането на икономически санкции за ЮАР като реакция срещу режима на апартейд.
• 1991 г. - Таджикистан придобива независимост от СССР.
• 1999 г. - 9-етажен жилищен блок в Москва е разрушен е резултат на бомбен взрив - 94 души загиват, 164 са ранени.
• 2000 г. - Международната организация за отчитане на корупцията класира България на 52-ро място от 90 страни.
• 2006 г. - За 27-ма мисия е изстреляна американската космическа совалка Атлантис с главна цел доставка на два допълнителни слънчеви панела за Международната космическа станция.
|
|
|
На датата 9-ти септември, наричана в България до 1990 г. Деветосептемврийско народно въстание или Деветосептемврийска социалистическа революция, е осъществена промяна в държавната власт, извършена през нощта на 8 срещу 9 септември 1944 г. Свалено е правителството на Константин Муравиев и на власт идва правителство на Отечествения фронт (ОФ), начело с Кимон Георгиев.
Датата все още не е получила единодушната оценка на историците. В историографията преди 1971 г. се сочи, че това е народно въстание. До 10 ноември 1989 г., по настояване най-вече н | |
|
|
Видеочатът на Сергей Станишев отразен и в Китай